Общо показвания

неделя, 16 март 2014 г.

В началото беше Жулиета

Събота вечер.15.03.2014 г. Ръцете ми са толкова надрани и загрубели от грижи за цветята в градината и дори боли когато пиша .В  Дебрецен се провежда WC по художественa гимнастика,а няма стрийм.Целия ден си го мисля този пост ,не знам как да започна просто ,но ако не го напиша ще си отиде.
Не искам това да е посредствен и биографичен материал.За мен всичко започва именно от Жулиета Шишманова и тя е легенда.
На 16  март 1978 г . трагично загива в самолетна катастрофа основоположника на българската школа в ХГ Жулиета Шишманова!
Няма истински фен на ХГ да не е прочел очерка на спортната журналистка Маргарита Рангелова.
За първи път видях Ж.Шишманова на страниците на вестник "Старт".С голям кок и царствена осанка .Някъде в 80-е на 20 век .Пак тогава прочетох и книгите на М.Рангелова.Тези дни пак прочетох очерка да си припомня в детайли .
В началото беше Жулиета Шишманова .Родена е на 5 януари 1936 г.в Несебър ,България.
Първите си стъпки в спортната гимнастика прави като ученичка в Поморие при Димитър Иванов. После в Бургас необикновената и енергия е забелязана от Спасия Вълчанова и Невена Ганчева.
По-късно е включена в представителния отбор по спортна гимнастика, но Жулиета Шишманова търси новото в художествената гимнастика. На 7 октомври 1956 г. в Бургас заедно с първото републиканско първенство по спортна гимнастика се провежда и дебютното по художествена гимнастика.
С нейните възпитанички Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова става всепризната треньорка.
Това е просто сухата биографична справка .За мен е началото на всичко в нашата ХГ.
По мой лични впечатления хората родени и израсли край морето носят особена енергия ,особен вкус и стремление към генералните неща в живота.дори са особено харизматични.Морето е безкрай и съвършенството ,ако си го съзерцавал достатъчно дълго време определено си наясно със себе си (от личен опит).
Жулиета е големия новатор,жената която погледна напред във времето ,шампионите не се помнят ,колкото пионерите в дадена сфера.
Едва ли някой си спомня 1967 г.,но тези който са били там си спомнят Мария Гигова и треньорката Жулиета Шишманова!Жената ,която дръзна да прави гимнастика по свой тертип  ,а именно постулатите и основите на българската школа  в този спорт-високи амплитуди и шеметни изхвърляния,техника с уреда и риск на границата на невъзможното ,хореография и подбор на музиката!Първата която победи руската школа в този спорт!Тази която промени световната гимнастика,даде тласък на развитието на този спорт!След нея нейната състезателка и възпитаничка като треньорка Нешка Робева промени представите за този спорт!
Светът и съдбата обичат смелите!Нещо ново??
Искрено се възхищавам на хората следващи до край своята кауза и убедени в нея ,дори и днес ,когато е безкрайно лесно да тръгнеш по лесните пътища и безкрайно трудно по инакомислещите идеи!Не и е било лесно на Ж.Ш. ,но е имала онази фанатична вяра ,която е дефицит днес .Днешното време е такова разделно и сложно ,но вярата и убедеността е една и съща,фанатичната вяра да продължаваш,пряко свързана с дишането ти като човешко същество!
Жулиета е била убедена в само един критерии,а именно публиката !Няма съдийки ,деятелки ,специалистки,само публиката е верния критерий! Това забравиха модерните стожери  на този спорт ,а именно публиката !Пълната зала и екстаз на публиката ,зрелището с ценaта на главоболието впоследствие!Не са важни съдийките ,важно е публиката да те аплодира и подкрепя ,дори когато грешиш!А когато  си перфектен да гърми и се срутва всичко наоколо!
Преди няколко месеца през късна мрачна и навъсена есен  ,наблюдавах през моя прозорец едно малко момиче в детската градинка пред блока  (метър на три ,поместено в триъгълник),вероятно трениращо ХГ  с едно въже,всеки път изхвърляше въжето  ,все по-високо ,явно тавана вкъщи не го позволява.Какъв порив те кара да идеш в детската градинка с пързалки колкото една педя и да изхвърляш едно въже със заучени от тренировка похвати безкрайно?Вяра и амбиция!Вероятно!Повече от 30 мин. гледах как едно въже лети към небето високо,високо...Тогава си помислих ,има нещо от Жулиета в това всеки път все по-високо изхвърлено въже ,дори да не го знае това дете!
Цели 36 години след като Жулиета Шишманова си отиде във всяка гимнастическа зала по света има частица от нея когато играе българка,дори сега в Дебрецен!Както предрече М.Рангелова през 1981г. Докато по света играе българска гимнастичка ,ще носи нещо от  нея,нещо във въздуха , полета на уреда,жеста ,музиката ще напомня за Жулиета , ,която беше началото и даде тласък на всичко...
И някъква  вътрешна убеденост ме кара да мисля ,че някъде там ,в бъдещето или настоящето е следващата ,която носи духа ,куража и хъс на школата на Жулиета и ще промени представите за гимнастика ..не знам дали ще доживея да го видя ,но се надявам.



                                                                                     By Migli4ka







Няма коментари: