Общо показвания

сряда, 4 юни 2014 г.

Една година!

      Точно преди една година много на шега започнах пътешествието си в блогърството.
      В началото беше като алтернатива на форумния формат където аз трудно се адаптирам поради факта ,че съм научена да наричам нещата с истинските им имена и фалшивото възпитание е просто поза ,най-отвратителната !
Беше ми трудно как да започна първия си пост, изчетох купища съвети и рецепти .В един момент пратих всички правила по дяволите и написах каквото мисля.Спазвам правилото да пиша когато искам да споделя какво ме вълнува и как изглеждат нещата през моите очи .
Блога е естественото ми продължение на страста по спорта ХГ ,която се промени в годините ,както се промених и аз .Тук е мястото да спомена колко е важно да имаш съмишленици ,дори един .Моят първи съмишленик е моята съученичка и приятелка -Весела Петкова.С Весето бяхме абсолютно запалени по ХГ ,събирахме снимки,картички ,тичахме сутрин рано до единствения РЕП-да  вземем броя на списание с лика на Марина Лобач.Пак с нея проведохме турнир в нашия хол ,при който топката ,обръча и дървените бухалки буквално съспипаха култовия соц полилей с едни висулки на моите родители.
Когато избраха Весето в училище да тренира спортна акробатика и аз отидох въпреки ,че нямях никакви качества за този спорт и треньорката ме остави само заради огромното ми желание .В детския ни акъл на второкласнички е било заместител на страста по гимнастиката.Днес с Весето живеем в различни градове ,тя е най-големия ми и безусловен фен и завинаги съмишленик !Въпреки ,че не следи спорта от много години!Това което съм днес като фен и този блог е и благодарение на нея!!!Вярвам ,че ми предстоят още срещи ,дали реални или виртуални с други съмишленици по запалянковска линия!
 В един момент някъде към края на миналата година бях оставила нещата на инерцията и бях готова са сложа финала на блогърстването.Тогава ме покани на изложба моя приятелка художничка и  в небрежен разговор ме попита "Ти защо спря да рисуваш?"Отговорих отегчено ;"Вече само зайчета и къщички за сина ми рисувам!"Попита ме :"Какво ти е хобито и страста всъщност ?''?Казах и ,че по едно време съм писала блог за любимия ми спорт и това е нещо като варинт на хоби някакво .Oтговора,който получих не го очаквах "Не го зарязвай като рисуването!!!Тук е момента да спомена ,че аз не съм се пръкнала рисувач за един ден !В един момент от живота ми възнамерявах да стана скулптор и се подготвях при професионалист около 2 год,.така ,че сега релизирам това.Тогава при първия неуспех ,просто се отказах ,зарязах го и получих първия си урок на младостта!
След разговора ежедневието ме понесе и бях забравила изобщо ,че тогава този отговор ме извади от унеса на прекалено забързаната сивота на деня.Един ден между сутрешното кафе и плана за деня прочетох за един конкурс във фейсбука от фен страницата .Условията - колаж или рисунка на любимата гимнастичка ме накара да се замисля ,щом нещата са на основата на "лайк ми" в социалната мрежа не си заслужава.Точно в последния момент реших да участвам,извадих боите и някакви стари картони вкъщи и за 2 часа нарисувах по снимка първата гимнастичка която видях и помня -Лили Игнатова в бяло с червена топка!До последно се колебаех дали изобщо да участвам ,все и намирах кусури ,но ако не участвах щях да съжалявам .Толкова ми хареса,че направих и още една илюстрация след 1-2 дни и така се сложи началото на всички илюстрации.Толкова ме увлече ,че понякога нощите ми са прекарани в рисуване,разбор и избор на снимки.Не знам доколко са сполучливи ,виждам разликата от първите и последните и те с променят също .Единственот мнение на което държа е това самите гимнастички да си ги харесват и да се зарадват!Виждам ,че и в рисунките си личи колко харесвам дадена гимнастичка и се получават с особен заряд!Има 1-2 илюстрации с който много се гордея и си признавам ,че са правени с много желание!Подбирам да илюстрирам снимки ,който ми харесват като линия,поза на тялото ,който представят гимнастичката в много добра светлина .Тук е момента да благодаря на хората ,който снимат и правят уникални кадри !Понеже ме попитаха-рисувам само български гимнастички и блога е само на български!Уважение към българската художествена гимнастика !Независимо на кое място е дадена гимнастичка ,ако ми хареса и намеря хубава снимка тя залужава моето внимание и илюстрация!Техниката на акварела е доста "нежна и мека " и в последните се налага да засилвам контрста на цвета със софтуер ,което е по -добре за блога.Почти съм запълнила един скицник и имам намерение да продължа докато станат 7-8 скицника .Имам идея когато станат сериозна цифра ако има желание и възможност да се организира нещо като търг и средствата да отидат за школите по ХГ ,уреди ,или каквото и да е от този сорт.Дължа го на спорта ХГ ,който ми е доставил толкова мигове на вълнение и удоволствие!Ако някога влезе тук малката гимнастичка ,която отработваше изхвърлянето с въже ,февруари -март 2014 в градинката до Водната кула в квартал Лозенец София,държа да ми пише и ако има желание и още тренира съм готова да и изрисувам една лента ,като подарък!!Само едно условие имам -едно съчетание с лента на състезание изиграно все едно е само за мен!
Последното с което искам да завърша ,знам ,че на никой критик не е издигнат паметник !Ако съм била критична това е защото аз виждам   потенциала ,нещо което може да се подобри
видяно от мястото в залата или видеото!

Happy Bday!!!!


                                                                                                       Migli4ka

Няма коментари: