Началото..

Добре дошли !!! 

Никога не съм мислила ,че ще започна писането на блог ,а може би не не съм имала необходимост.

Как започна всичко.... 

Като дете чието детство мина през 80 -те год на 20 век нямаше как да не попадна на феномена "Златните момичета "в художествената гимнастика.Може би от 5 годишна са първите ми спомени за този спорт,руския телевизор на чичо ми , нашата трапезария и жадни детски очи вперени в екрана... Тичах сутрин рано преди училище за да си купя поредния брой на вестник "Старт" на единствения РЕП,бях абонирана за списание "Советская женщина" от милата ми баба пощенски служител ,която знаеше за моята детска страст,тогава момичетата колекционираха салфетки ,а аз снимки,календарчета и изрезки за гимнастички... В един по -късен етап попаднах и на книгите на летописеца на българската гимнастика Маргарита Рангелова ,които ми повлияха безспорно ,но положиха фенските основи в мен.Помня ,че много плачех когато българска гимнастичка изпуснеше уред ,вечното съперничество с руските гимнастички и как крещях пред телевизора към конкурентките да изпуснат уреда...Помня как играеха Лили,Диляна,Анелия,Бианка.ансамбъла и как просто спирах да си поемам дъх в този момент..Нешка с бретон на една страна и критичен поглед.. Помня Световното първенство във Варна 1987г ,Бианка и аплодисментите ,който срутваха залата.... Онова Световно във Атина 91 на което ние изгубихме авторитета си пред съдиий и когато се появи Мария Петрова..след Мария Петрова престанах да следя активно какво се случва..тогава се появи Кабаева. Правилника се смени и на мен ми доскуча...останаха само "златните спомени" Следях спорадично и бегло какво се случва в гимнастиката до лятото на 2005 г,тогава живеех във Варна ,един следобед докато чаках моя приятелка ,приседнах на пейка в градинка в Гръцката махала и една баба се заговори с мен.От онези сладкодумни бабки с който времето ти минава ,оказа се майката на Румяна Стефанова....Бях чела в книгите за нея ,изненада се ,че знам коя е и ми разказва дълго за нея,толкова ме е бил унесъл разговора ,че моята приятелка е дошла на пейката,а аз не съм усетила Налагаше се да си тръгна,повече никога не я срещнах пак ,но моята страст към спорта се върна.. До днес когато технологичното време дава необятно количество от информация ,разбира се много неща са се променили в гимнастиката ,но квинтесенцията е същата ,същата е и моята фанатична страст на фен ..

 Иска ми се това да бъде виртуално място посветено на художествената гимнастика от" фен и за" фенове на този спорт,отворена съм за идей,предложения и дискусий! Не умея да пиша увлекателно ,дори на моменти имам доста директен изказ,както и не съм застраховна от правописни грешки ,разчитам на коректив! 

                                                                                                              Мigli4ka